Веднъж сънувах — моят мъж катастрофирал с автомобила си и станал инвалид. Всички го оставят и майка му го докарва при мен в инвалидна количка. Със сълзи започвам да целувам обез-дви-жените му нозе, улавям ръката му и му се вричам, че повече няма да го изоставя.

Не желая зло на Александър! Но каквото и да му се случи, даже да стане инвалид — въпреки всичко аз бих живяла с него. О, колко искам да се обърне той към вярата, да се разкае и да успее да спаси душата си! За да бъдем с него на другия свят, в бъдещия живот и заедно с децата си да прославяме името Божие. А този живот да изживеем благочестиво, да се стараем по-често да ходим на църква, да се молим и да вършим добро.

Господи, помогни ни! Само Господ е последна надежда на маловерния човек, каквато съм аз.

Знам, че всичката тая болка и мъка съм заслужила с греховете си. След венчаването ни извърших три аборта. И как съжалявам за това! Последният път много исках да родя момченце. Вече имахме дъщеричка Вика (в кръщение Вера). Но с мъжа ми взехме често да се караме. Отначало той не искаше друго дете, после някак се попримири, каза ми да раждам. Тогава приятелки взеха да ме убеждават — тъй или иначе, ще те изостави, а без мъж много трудно ще гледаш две деца. И аз взех, че ги послушах... Ала сега съзнавам, че Господ ми е давал деца, за да не ни остави мъж ми. За да се запази семейството ни.

Какво сторих!

Когато трябваше да се уредя на работа, бях бременна с близначета. Избавих се от тях, за да не ми пречат. И какво — сега и работата си изгубих, и децата, и мъжа си, и си останах пак край разбитото корито! Това ми се и пада!...

Господи, за едно само моля — о, да се обърнеше Александър към православната вяра! По-добре да стане монах, но да не се жени повторно, бидейки женен пред Господа. А без него цял свят не ми е нужен! Само дъщеричката ми и надеждата мъжът ми да се върне все още ме задържат в света.

Раба Божия Надежда, Чувашия
20 октомври 2000 г.