Най-чудният Гостенин посети земята и се върна у дома Си. И останаха да Му се чудят. И това учудване обходи цялата земя. И няколкостотин човешки поколения цели деветнадесет столетия са говорили за тоя чуден Гостенин повече от всекиго другиго на света. А най-голямото чудо е, че всички тези поколения са говорили за Него не само като нявгашен Гостенин, но и като Съвременник. И до ден днешен за Него се говори в нашето поколение като за нявгашен Гостенин и като за Съвременник. Всякога Нявгашен и всякога Съвременен. Това е едничко по рода си чудо в историята на човешкия род. Личността на тоя Гостенин е изключителна, несравнима с никого, необяснима с нищо на земята. Мнозина с учудване се питат: кой е Той? Ние Го познаваме и не Го познаваме. Гледаме Го отдалеч, гледаме Го и отблизо. Дъхът Му е сред нас, властта Му е над нас. Името Му ни носи надежда, утеха и радост. Кой е Той?

Той е Царят на небесното царство, предрèшен като човек, като истински човек — тоя необикновен Посетител на земята. Както възкръсването Му от гроба подобаваше на Неговата мощ, тъй и възнесението Му на небето съответствуваше на Неговото величие. “Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца” (Ин. 16:28). Какво по-разбираемо от това?

Какво по-разбираемо от това, когато синът е изпълнил бащината си воля, да се завтече обратно при баща си? Не е ли естествено един цар, кога е победил на война, да си се върне в царството си? И за сеяча — кога е засял нивата си, да си се прибере у дома? И за учителя — кога е изрекъл учението си, да се оттегли в живелището си? И за пастиря — кога е намерил изгубената овца, да се запъти натам, отдето е дошъл? И за свещеника — кога е осветил някой дом, да се върне обратно? И за работника — кога е свършил делото си, да отиде на отдих? А Господ Христос слезе в света и като Син, и като Цар, и като Сеяч, и като Учител, и като Пастир, и като Свещеник, и като Работник. И като свърши делото Си, мисията Си на тоя свят, естествено е и разбираемо да Си се върне във вечното царство на небесата, отдето е слязъл между човеците.

Възлизането на победоносния Господ на небесата е било също тъй чудесно, както и Неговото слизане от небесата! Чудесно роден от Светата Дева и Божията сила, тъй чудесно се възнесъл Той на небесата с божествена сила пред лицето на Светата Си Майка и учениците Си. Възнесението Му е разумно и засвидетелствувано. Разумно е то според всевишна, небесна разумност; засвидетелствувано е от очевидци, които драговолно са приели страдания за своето свидетелство.

Мнозина са свидетелите — кой може да ги изброи всичките? Свети апостол и евангелист Марк пише за Господнето възнесение: “А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (Мр. 16:19). По-пространно това величествено събитие е описано от свети Лука, лекаря, който казва: “И като рече това, както Го те гледаха, Той се подигна, и облак Го подзе изпред очите им. И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:9-11; Лк. 24:51). При това събитие отново виждаме ангели Божии — както и при Спасителевото зачеване и рождество, както и по време на Неговия пост подир кръщението, както и през време на Неговите страдания в Гетсиманската градина, както и при Неговото славно възкресение. Небесните воини всякога са край своя Цар и биват виждани явно от човеците, когато тоя Цар намери това за полезно.

Още старозаветният Псалмопевец пророчески е казал: “Подигнете, князе, вашите порти, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ. Господ на силите, Той е Цар на славата” (Пс. 23:7-8,10 – по слав. текст). И сам Господ, Свидетелят над свидетелите, е предрекъл Своето възлизане на небето и Своята бъдеща слава. И ги е предрекъл в часа на най-голямото Си унижение, когато евреите Го заплюваха и Му удряха плесници в двора на първосвещеника, предрекъл ги е със следните свети слова: “Казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци” (Мт. 26:64; Лк. 22:69). Какво по-голямо свидетелство от Неговото искат човеците? В устата на вашия Месия не ще се найде лъжа ни за онова, що Той е изрекъл за миналото, нито за онова, що е изрекъл за бъдещето.

Но ето още свидетелства, потвърдени с кръвта на свидетелите, та още повече да се нахранят душите ви с истина. Свети апостол Петър свидетелствува за Христа, че е отишъл на небето и е отдясно на Бога и че ангелите и властите и силите са Нему покорни (1 Петр. 3:22). Свети апостол Павел, бидейки въздигнат до третото небе и съзрял там чудесата на небесния свят, свидетелствува, че Отец е турил Своя Син от дясната Си страна на небесата по-горе от всяко началство и власт и сила и господство, и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия, и е покорил всичко под нозете Му (Еф. 1:20-22; вж. също Евр. 12:2; Кол. 3:1). Личен свидетел на това е и свети първомъченик и архидякон Стефан. “А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога” (Деян. 7:55-56). И свети Андрей Цариградски е видял Господа в слава на небесата. Тъй и много други свидетели, особено мъченици, на които Господ се явявал, та да стори мъките им по-лесно търпими.

И тъй вашият Месия и Спасител, един и единствен, се възнесъл на небесата, отдето бе слязъл като Гостенин. Възлязъл в Своето първоначално царство, вечно и безсмъртно, гдето е приготвил място и за Своите последователи от другото Си царство, от Своята Църква на земята.

Затуй, образовани, вие не бива да чакате друг месия, който уж ще открие за вас земно царство и ще царува на земята. Такъв месия очакват неверните, необразованите, — които са помрачили у себе си образа Божий. Не знаят те, клетите, че такъв месия не е истински, а лъжовен. Че колкото и да е велико и дългоденствено земното царство, краят му трябва да дойде, като на всичко временно и земно. А с края дохожда скръб и отчаяние.

Мигар може такова царуване да удовлетвори душите ви и да дарува мир на сърцата ви? Мигар такъв месия може да ви бъде по сърце? Истинският Месия, единственият, истинният, е рекъл: “Моето царство не е от тоя свят” (Ин. 18:36). Истинският и истинен Месия е по-възвишен и по-чудесен от всички човешки представи; при това — по-прекрасен и по-хубав от всички желания. Царството Му е по-горе от времето, от промените и преходността — царство вечно, безкрайно, безсмъртно.

Такъв Месия е само един — нашият Господ Иисус Христос, единородният Син Божий, Цар и Гостенин, роден на земята от пречистата Дева Мария, заради нас разпнат по времето на Пилата Понтийски, пострадал, погребан, възкръснал и възнесъл се на небесата, гдето седи в слава отдясно на Бога Отца.

Тая е вярата на светците, вярата на ония, които са победили себе си и са възнесли ума и сърцето си към светлите небеса. Благодарение на тая вяра те са и победили низшето свое естество и са възлезли с ум и сърце на небесата, и са станали святи. Те са плод на тая вяра — най-здравият плод, който земята е виждала. Нея вяра не могат я прие разпътните, чийто ум и сърце се влачат из прахоляка. Ония, що сами себе си обуздават, и обучават, и притесняват — те възрастват до небесата. Ония, за които е сладка молитвата, се радват на тая вяра. Ония, които струват милостиня и прощават на препъналите се — те се веселят от тая вяра. Те не престават да мислят за Страшния съд, затуй и тоя съд не ще бъде за тях страшен. Те ще бъдат назовани Божии дечица, царски дечица. И вечно ще царуват наедно с възнеслия се Господ. И ще се съгряват от огнището на вечната любов, на вечното Божие бащинство.

Не е ли тая вяра, христоносци, и вярата на най-святите ваши предци? Нека тя бъде вярата и на децата ви, от коляно на коляно. Тая вяра е непосрамваща, православна, спасителна, дълбока до дъното на гроба и висока до небесното висине. Тя е вярата на възкръсналите и възнеслите се души. Тя проповядва покаяние и очищение. Нея я приемат и скъпят истински образованите люде, ония, що носят у себе си образа Божий. В Съдния ден, кога начене съда Си възнеслият се Господ, те ще бъдат помилувани и назовани благословени.