СЛОВО ЗА ПРОРОК ДАНИИЛ И ЗА ТРИМАТА СВЕТИ МОМЦИ, В ОТГОВОР НА ТВЪРДЯЩИЯ: «ДНЕШНОТО ВРЕМЕ Е ЛУКАВО, НЕ МОГА ДА СЕ СПАСЯ»

Да размислим за това какво се разказва за пророк Даниил и за светите момци. Тези праведници живели в дните, когато Господ за греховете на народа предал Иерусалим в ръцете на Навуходоносор, вавилонския цар. От ранна възраст те били неотклонно внимателни към себе си — ето защо при толкова различни изкушения и скърби те се оказали благоизкусни. Какви трудности претърпели тези боголюбиви момци при смута, настанал по време на оня плен, когато отначало видели как немилосърдно асирийците потискат избрания народ; понеже Иеремия говори: от лице свещеническо не се засрамиха, старица не пощадиха (Плач. Иерем. 4:16 по слав. текст), князете с ръцете си избесиха, и юношите в пранги изнемощяха (Плач. Иерем. 5:12-13 по слав. текст) и тъй нататък. А после, като виждали, че светият град е опустошен от нечестивци, храмът Божий — изпепелен с огън, че до светите съсъди се допират ръце на беззаконници и ги турят в идолски капища, пророците са оковани с железни вериги, тези момци не се отвърнали в сърцата си, не клеветили Бога, не се поколебали от съмнение, както някой казва на едно място: «ето каква неволя от Господа! Какво да чакам занапред от Господа?» (4 Цар. 6:33). После вече ги отвеждат в плен; непомерно тегло понасят те по време на пътуването, търпят жестоко отношение, голота и глад, само и само да не се осквернят със забраненото. После ги довеждат във Вавилон. Там им предстои нов подвиг. По свидетелството на Писанието, отбират момци (Дан. 1:3-6) и към избраните са причислени Даниил, Анания, Азария и Мисаил. Ненавистникът на доброто вижда, че през време на обсадата на светия град не е могъл да ги отвърне от Господа, нито по време на пътя е успял да ги убеди да вкусят нечисто; затова влиза в сърцето на беззаконния цар и му внушава да повели, да им дават «всекидневна храна от царската трапеза и вино, което сам пиеше... (за) три години» (ст. 5)., та поне чрез властта на мъчителя да ги застави да вкусят от забраненото. И забележи змийското коварство — не ден или месец определил царят срок, но удължил подвига им до три години, та със страх и дълговременност да повали на земята любещите благочестието. Ала те, без ни най-малко да се убоят от това и без да се срамуват от закона на отците си, тайно помолили началника на скопците да им дава семена, та да не се осквернят от царската трапеза (ст. 8) и не се побояли от опасността да открият у тях непослушание или противене. После, когато скопецът не се съгласил да им дава семена, те не оставили своето боголюбиво намерение. И Господ, Който прославя и възвеличава прославящите Го, като желаел да ги запази за още по-бляскави подвизи, предразположил сърцето на поставения над момците началник на скопците да им дава онова, що просели. А за да познаеш ти в станалото с тях делото Божие — ето, те и с мъдростта си по книга и с външния си вид се показали по-високо от ония, които се хранили от царската трапеза. Но ако те бяха плашливи и нерешителни, тогава щяха да прибягнат към такива разсъждения: «Какво да правим, братя? Налегна ни нужда — царят ни заплашва със смърт, за какво да си навличаме мъчения с непокорност? Така било угодно Богу. Сам Той вижда принудата, с която ни насилват, затова ще прости нам, които по принуда престъпваме закона. Ние живеем като преселници, държат ни в робство, изгубихме своята страна. И ако от суровата храна тялото ни изнемогне, тогава кой ще се погрижи за нас, кой ще ни посети? Нямаме си ни баща, ни майка, ни братя, ни роднини; никой не ще ни посети в скръбта, защото всички живеем в оскъдица, всички сме в чужда земя, всекиго държат като роб и никого от своите не виждаме в благополучие, освен ония, които получават пай от царската трапеза. А нас и подир смъртта не ще удостоят с погребение, но ще изхвърлят телата ни за храна на псетата». Но тъй като тези раби Божии се решили драговолно да страдат за истината, те дори не помислили нещо подобно и не избрали за себе си такава храна поради туй, че семената им лежали на сърце. Размисли сега каква е славата на тия, които се насищали от царската трапеза и пиели благоуханни вина, и не поискали да се потрудят за истината, — и каква е славата на ония, които се отрекли от приятното в живота и понесли труд за истината. Господ и нас да удостои да имаме дял с последните и заедно с всички Негови светци! Амин.

Святой Ефремъ Сиринъ. Творенiя, томъ 2: Писанiя духовно-нравственныя, Изд. отд. МП., 1993, с. 343-345.